Нестинарка
Нестинарка
Душата ми е нестинарка.
Чувствата са въглени. Жарава.
Ти играеш вече върху тях.
- Чуваш ли ме? Въглените парят!
Мъка ли изкупваш или грях?
Моя малка, бедна нестинарке,
огънят на чувствата гори.
Ти танцуваш своя танц, макар че
не съзнаваш колко те боли.
Ти танцуваш. Въглените жарят.
Спри за малко! Как ще издържиш?
Ако любовта е изгоряла,
мигар с тоя танц ще я спасиш?
Спри за малко! Всичко е излишно.
Тоя свят не свършва със пожар.
Кой с такава злоба те ориса -
да танцуваш себе си на жар?
Ти не спираш. Зная, че не можеш.
Във живота има правила.
Имала си някога възможност.
Някога могла си. Но сега...
Всичко е заложено на клада.
Догоряват страстите без глас.
Ти танцуваш, чувствена и млада,
а в жаравата... съм стъпил аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
