6 ene 2007, 20:44

Нестинарка

  Poesía
1K 0 8
Нестинарка
Такава те обичам нестинарке,
по жаравата да крачиш теб не те е страх,
защото самата ти от огън изтъкана си,
родена от безсмъртен грях.
И нека пак безмилостно изгаряш ме,
да опожаряваш живота и мечтите ми.
Тичам, гоня те мечтателко
за да срещна пак очите ти.
Готов съм да продам душата си
за да се върна във безумния ти свят,
да бъда вечен роб на огъня
дори небето ми да се стопи във ад

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво!
  • Браво Ина! Поздравления!
  • Страхотно е:
    Готов съм да продам душата си
    за да се върна във безумния ти свят,
    да бъда вечен роб на огъня
    дори небето ми да се стопи във ад
  • Ласка просто мисля, че човек може да преоткрие и другия пол в себе си
  • СУПЕР е!!!много е красиво, продължавай да пишеш имаш мн добър начин на изразяване

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....