Jan 6, 2007, 8:44 PM

Нестинарка

  Poetry
1K 0 8
Нестинарка
Такава те обичам нестинарке,
по жаравата да крачиш теб не те е страх,
защото самата ти от огън изтъкана си,
родена от безсмъртен грях.
И нека пак безмилостно изгаряш ме,
да опожаряваш живота и мечтите ми.
Тичам, гоня те мечтателко
за да срещна пак очите ти.
Готов съм да продам душата си
за да се върна във безумния ти свят,
да бъда вечен роб на огъня
дори небето ми да се стопи във ад

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво!
  • Браво Ина! Поздравления!
  • Страхотно е:
    Готов съм да продам душата си
    за да се върна във безумния ти свят,
    да бъда вечен роб на огъня
    дори небето ми да се стопи във ад
  • Ласка просто мисля, че човек може да преоткрие и другия пол в себе си
  • СУПЕР е!!!много е красиво, продължавай да пишеш имаш мн добър начин на изразяване

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...