6 nov 2010, 19:36

Нестинарски 

  Poesía » De amor
807 0 10
Водопадно косите разплита,
всеотдайно обгръща те с тях,
а сълзите ù, капчици скрити,
те целуват със болка за грях.
Самодивно докосва душата,
вгражда мисъл, сянка в стена
и безплътно очаква... цената
да плати... със любов, любовта.
А очите... звездите побрали,
ти изпращат лъчи и шептят,
че щастливи са, щом са избрали
огледално за теб да блестят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??