Нестинарски
Водопадно косите разплита,
всеотдайно обгръща те с тях,
а сълзите ù, капчици скрити,
те целуват със болка за грях.
Самодивно докосва душата,
вгражда мисъл, сянка в стена
и безплътно очаква... цената
да плати... със любов, любовта.
А очите... звездите побрали,
ти изпращат лъчи и шептят,
че щастливи са, щом са избрали
огледално за теб да блестят.
Нестинарски в жаравата тича,
ту прелита, ту боса... гори,
но сърцето... на обич обрича,
щом преплели сте свойте съдби.
© Таня Мезева All rights reserved.
