tanq_mezeva (Таня Мезева)
1529 21153
Nov 6, 2010, 7:36 PM

Нестинарски 

  Poetry » Love
681 0 10

Водопадно косите разплита,
всеотдайно обгръща те с тях,
а сълзите ù, капчици скрити,
те целуват със болка за  грях.

Самодивно  докосва  душата,
вгражда мисъл, сянка в стена
и безплътно очаква...  цената
да плати... със любов, любовта.

А  очите...   звездите  побрали,
ти изпращат лъчи и шептят,
че щастливи са, щом са избрали
огледално  за теб да блестят.

Нестинарски в жаравата тича,
ту  прелита,  ту  боса...  гори, 
но  сърцето... на  обич обрича,

щом преплели сте свойте съдби.

© Таня Мезева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??