Nov 6, 2010, 7:36 PM

Нестинарски 

  Poetry » Love
815 0 10
Водопадно косите разплита,
всеотдайно обгръща те с тях,
а сълзите ù, капчици скрити,
те целуват със болка за грях.
Самодивно докосва душата,
вгражда мисъл, сянка в стена
и безплътно очаква... цената
да плати... със любов, любовта.
А очите... звездите побрали,
ти изпращат лъчи и шептят,
че щастливи са, щом са избрали
огледално за теб да блестят. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Random works
: ??:??