Нестинарски
Водопадно косите разплита,
всеотдайно обгръща те с тях,
а сълзите ù, капчици скрити,
те целуват със болка за грях.
Самодивно докосва душата,
вгражда мисъл, сянка в стена
и безплътно очаква... цената
да плати... със любов, любовта.
А очите... звездите побрали,
ти изпращат лъчи и шептят,
че щастливи са, щом са избрали
огледално за теб да блестят.
Нестинарски в жаравата тича,
ту прелита, ту боса... гори,
но сърцето... на обич обрича,
щом преплели сте свойте съдби.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
