Нестинарско
Въглени – в гореща пепел,
останали от нестинарски огън,
горял понякога в сърцето,
а днес разстилам ги отново.
По въглените боса ходя,
в ръцете си икона нося.
Обичам Бог, от Него мога
любов за всички да изпрося.
И всеки искра да си вземе,
че те се разпиляват бързо,
а болката да си остане в мене,
че само с нея се възкръсва.
20.08.2011 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Шандуркова Todos los derechos reservados
