Въглени – в гореща пепел,
останали от нестинарски огън,
горял понякога в сърцето,
а днес разстилам ги отново.
По въглените боса ходя,
в ръцете си икона нося.
Обичам Бог, от Него мога
любов за всички да изпрося.
И всеки искра да си вземе,
че те се разпиляват бързо,
а болката да си остане в мене,
че само с нея се възкръсва.
20.08.2011 г.
© Мария Шандуркова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
