Несвястен ще ме търсиш в луди пътища,
да ме откриеш като сянка в мрака,
но твоята невяста - аз - и своя съдница,
несретница, която все до теб си ляга,
ще прелети през девет планини в десета
(нали е птица-непокорница - криле ще вихри),
през езера, пустини ще премине, ще се скрие,
дано ръката ти за сетен път да не посегне,
та, вдигнеш ли я срещу нея, скриваш слънцето,
и ляга тъмното в душата и сърцето,
дори тревите се снижават от покорството,
но тебе нещо все не ти достига... ...