Несвястен ще ме търсиш
Несвястен ще ме търсиш в луди пътища,
да ме откриеш като сянка в мрака,
но твоята невяста - аз - и своя съдница,
несретница, която все до теб си ляга,
ще прелети през девет планини в десета
(нали е птица-непокорница - криле ще вихри),
през езера, пустини ще премине, ще се скрие,
дано ръката ти за сетен път да не посегне,
та, вдигнеш ли я срещу нея, скриваш слънцето,
и ляга тъмното в душата и сърцето,
дори тревите се снижават от покорството,
но тебе нещо все не ти достига...
и, Боже опази, не искам да се случва лошо
на теб, на мен или на някой друг, когото
съдбата е предвидила за жертва на осите,
а от орлите мен не ме е страх, защото
сестрица съм им и любя все високото.
Ще плачеш, може би, ще ме жалееш някога,
а аз ще усмихвам във цвета на синьото;
щом бях при теб, не ме прие в душата си,
не ме долюби и като невяста своя,
а все надигаше шишето и ръката си -
да давиш гняв, да дишаш във обидите
и цялата опръска ме с греха от блянове
да искам да ме има някой друг за себе си.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
