galaxi (Галина)
87 168
12 feb 2017, 19:34

Несъница 

  Poesía » De amor
536 0 16

Заричах се по сто пъти на ден
и те отричах
като угаснало небе,
прекършен птичи полет...,
като грях.
А разумът щурееше пленен
до лудост,
омагьосан като влюбен дрозд на пролет.
И се питах боязливо
колко съм виновна..., или бях,
че като в детски сън
очаквах сбъдване щастливо.

Отричах те по цели нощи
и заричах
всичко да забравя
като никоя, безумна...
и не спях.
В несъница повтарях още -
колко грешки трябва да направя
без горести и страх,
че грешница да ме приеме някой
в дните ми и нощем пак.

Galaxi

© Галина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??