galaxi (Галина)
87 170
12.02.2017 г., 19:34 ч.

Несъница 

  Поезия » Любовна
455 0 17

Заричах се по сто пъти на ден
и те отричах
като угаснало небе,
прекършен птичи полет...,
като грях.
А разумът щурееше пленен
до лудост,
омагьосан като влюбен дрозд на пролет.
И се питах боязливо
колко съм виновна..., или бях,
че като в детски сън
очаквах сбъдване щастливо.

Отричах те по цели нощи
и заричах
всичко да забравя
като никоя, безумна...
и не спях.
В несъница повтарях още -
колко грешки трябва да направя
без горести и страх,
че грешница да ме приеме някой
в дните ми и нощем пак.

Galaxi

© Галина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??