Несъница
Заричах се по сто пъти на ден
и те отричах
като угаснало небе,
прекършен птичи полет...,
като грях.
А разумът щурееше пленен
до лудост,
омагьосан като влюбен дрозд на пролет.
И се питах боязливо
колко съм виновна..., или бях,
че като в детски сън
очаквах сбъдване щастливо.
Отричах те по цели нощи
и заричах
всичко да забравя
като никоя, безумна...
и не спях.
В несъница повтарях още -
колко грешки трябва да направя
без горести и страх,
че грешница да ме приеме някой
в дните ми и нощем пак.
Galaxi
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Всички права запазени
