Несъница

Feb 12, 2017, 7:34 PM

Poetry » Love

646 0 16

Заричах се по сто пъти на ден
и те отричах
като угаснало небе,
прекършен птичи полет...,
като грях.
А разумът щурееше пленен
до лудост,
омагьосан като влюбен дрозд на пролет.
И се питах боязливо
колко съм виновна..., или бях,
че като в детски сън
очаквах сбъдване щастливо. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Несъница

Want to read more?

Random works