3 jul 2024, 1:14

Несъвместимост

  Poesía » Otra
413 0 0

юни 2024 Румяна Славова 

 

Спокойна изглеждам само привидно... 
В мене тайно избухват вселени. 
Недей ме гледа, че се усмихвам... 
преценям... колко точно те бива! 
С две думи, нахилен, не си ме спечелил- 
не ме впечатляват клишета. 
Погледът ми изобщо не е начумерен- 
притежавам радар за лекета. 
Мога с часове да те слушам. 
Изчаквам... съвсем търпеливо... 
Но щом прекалиш - мигом зачерквам
и възпитанието си, и дружбата с тебе. 
Не си мисли, че си ме преметнал- 
чувам ти и задните мисли. Усещам
кога си към мен лицемерен... 
Не се обиждам... Позволявам си лукса
с неприятни хора да не общувам. 
Спести монолога;мъдростите житейски; 
не ме учи да живея - акъл имам много! 
Завирам носа си в пожълтелите книги, 
но в животите чужди не смея. 
Не очаквай да се зарадвам
на палячовци изтървани от кастинг! 
Мама ме е учила да съм учтива, 
но с нервите ми играеш на ластик. 
Сбъркал си - не съм срамежлива - 
"случката" с мен не ще да е празник...
Мълчалива и скромна, но не и наивна...
Със сигурност знам - нямаш срам!
Циничността ти отвращава и дразни...
Да ми подражаваш не се и опитвай -
разлики има от тук до небето... 
Не ме вълнуват твойте драми и схеми - 
днес емпатията ми дава "заето". 
Обичам коректни, здравомислещи хора- 
без завист и корист в сърцето. 
Онези - по ангелски светли и чисти, 
с финес и душевност специална...
Рядко животът  ме среща с подобни 
и често наричат ме "асоциална". 
Но разбери - няма как да сме близки, 
щом мръсотия носиш в душата! 
По-добре върви си по пътя - 
имаме несъвместимост в съдбата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...