юни 2024 Румяна Славова
Спокойна изглеждам само привидно...
В мене тайно избухват вселени.
Недей ме гледа, че се усмихвам...
преценям... колко точно те бива!
С две думи, нахилен, не си ме спечелил-
не ме впечатляват клишета.
Погледът ми изобщо не е начумерен-
притежавам радар за лекета.
Мога с часове да те слушам.
Изчаквам... съвсем търпеливо...
Но щом прекалиш - мигом зачерквам
и възпитанието си, и дружбата с тебе.
Не си мисли, че си ме преметнал-
чувам ти и задните мисли. Усещам
кога си към мен лицемерен...
Не се обиждам... Позволявам си лукса
с неприятни хора да не общувам.
Спести монолога;мъдростите житейски;
не ме учи да живея - акъл имам много!
Завирам носа си в пожълтелите книги,
но в животите чужди не смея.
Не очаквай да се зарадвам
на палячовци изтървани от кастинг!
Мама ме е учила да съм учтива,
но с нервите ми играеш на ластик.
Сбъркал си - не съм срамежлива -
"случката" с мен не ще да е празник...
Мълчалива и скромна, но не и наивна...
Със сигурност знам - нямаш срам!
Циничността ти отвращава и дразни...
Да ми подражаваш не се и опитвай -
разлики има от тук до небето...
Не ме вълнуват твойте драми и схеми -
днес емпатията ми дава "заето".
Обичам коректни, здравомислещи хора-
без завист и корист в сърцето.
Онези - по ангелски светли и чисти,
с финес и душевност специална...
Рядко животът ме среща с подобни
и често наричат ме "асоциална".
Но разбери - няма как да сме близки,
щом мръсотия носиш в душата!
По-добре върви си по пътя -
имаме несъвместимост в съдбата!
© Румяна Славова Всички права запазени