24 oct 2008, 11:11

Несъвършен

883 0 16

 http://www.vbox7.com/play:b91e24f6

 

Заплетен в паяжината
на изкушения,
напредвам в своето
несъвършенство.
По устните ми пъплят
откровения,
по очите ми полепнаха
желания.
Изплуваш нощем
като гола сянка,
отвличаш ме далеч.
Зад седем планини
и седем морета,
спаси сърцето ми
от страдания.
Наслади му се
до изнемога,
но все пак някога
ми го върни,
белязано от обич,
съвършено както
никога преди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...