24 окт. 2008 г., 11:11

Несъвършен

887 0 16

 http://www.vbox7.com/play:b91e24f6

 

Заплетен в паяжината
на изкушения,
напредвам в своето
несъвършенство.
По устните ми пъплят
откровения,
по очите ми полепнаха
желания.
Изплуваш нощем
като гола сянка,
отвличаш ме далеч.
Зад седем планини
и седем морета,
спаси сърцето ми
от страдания.
Наслади му се
до изнемога,
но все пак някога
ми го върни,
белязано от обич,
съвършено както
никога преди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...