http://www.vbox7.com/play:b91e24f6
Заплетен в паяжината
на изкушения,
напредвам в своето
несъвършенство.
По устните ми пъплят
откровения,
по очите ми полепнаха
желания.
Изплуваш нощем
като гола сянка,
отвличаш ме далеч.
Зад седем планини
и седем морета,
спаси сърцето ми
от страдания.
Наслади му се
до изнемога,
но все пак някога
ми го върни,
белязано от обич,
съвършено както
никога преди.
© Васил Георгиев All rights reserved.
Поезията не търпи несъвършенства Поздравявам те ! 
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
