24.10.2008 г., 11:11

Несъвършен

881 0 16

 http://www.vbox7.com/play:b91e24f6

 

Заплетен в паяжината
на изкушения,
напредвам в своето
несъвършенство.
По устните ми пъплят
откровения,
по очите ми полепнаха
желания.
Изплуваш нощем
като гола сянка,
отвличаш ме далеч.
Зад седем планини
и седем морета,
спаси сърцето ми
от страдания.
Наслади му се
до изнемога,
но все пак някога
ми го върни,
белязано от обич,
съвършено както
никога преди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...