25 ene 2011, 20:29

Несъвършенство

  Poesía
919 0 8

Днеска някак облакът и слънцето

пак бяха се превърнали в деца…

Прескочи кобила си завързаха

и кискаха се в щурата игра…

 

По поляни, по дъбрави шетаха,

надничаха във своите души…

Дъжд игриво на чилик подметнаха…

И килнаха дъгата – да виси…

 

Шантав свят на щури настроения,

рисувани по живото небе…

Пъстро, многоцветно отражение

на земното човешко битие…

 

Само дето долу, тук, след схватките

все още не рисуваме дъги…

Псуваме на облака забрадката

и стреляме по слънцето стрели…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...