25 янв. 2011 г., 20:29

Несъвършенство

924 0 8

Днеска някак облакът и слънцето

пак бяха се превърнали в деца…

Прескочи кобила си завързаха

и кискаха се в щурата игра…

 

По поляни, по дъбрави шетаха,

надничаха във своите души…

Дъжд игриво на чилик подметнаха…

И килнаха дъгата – да виси…

 

Шантав свят на щури настроения,

рисувани по живото небе…

Пъстро, многоцветно отражение

на земното човешко битие…

 

Само дето долу, тук, след схватките

все още не рисуваме дъги…

Псуваме на облака забрадката

и стреляме по слънцето стрели…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...