25 янв. 2011 г., 20:29

Несъвършенство

920 0 8

Днеска някак облакът и слънцето

пак бяха се превърнали в деца…

Прескочи кобила си завързаха

и кискаха се в щурата игра…

 

По поляни, по дъбрави шетаха,

надничаха във своите души…

Дъжд игриво на чилик подметнаха…

И килнаха дъгата – да виси…

 

Шантав свят на щури настроения,

рисувани по живото небе…

Пъстро, многоцветно отражение

на земното човешко битие…

 

Само дето долу, тук, след схватките

все още не рисуваме дъги…

Псуваме на облака забрадката

и стреляме по слънцето стрели…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...