Днеска някак облакът и слънцето
пак бяха се превърнали в деца…
Прескочи кобила си завързаха
и кискаха се в щурата игра…
По поляни, по дъбрави шетаха,
надничаха във своите души…
Дъжд игриво на чилик подметнаха…
И килнаха дъгата – да виси…
Шантав свят на щури настроения,
рисувани по живото небе…
Пъстро, многоцветно отражение
на земното човешко битие… ...