Днеска някак облакът и слънцето
пак бяха се превърнали в деца…
Прескочи кобила си завързаха
и кискаха се в щурата игра…
По поляни, по дъбрави шетаха,
надничаха във своите души…
Дъжд игриво на чилик подметнаха…
И килнаха дъгата – да виси…
Шантав свят на щури настроения,
рисувани по живото небе…
Пъстро, многоцветно отражение
на земното човешко битие…
Само дето долу, тук, след схватките
все още не рисуваме дъги…
Псуваме на облака забрадката
и стреляме по слънцето стрели…
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
