Несъвършенство
Днеска някак облакът и слънцето
пак бяха се превърнали в деца…
Прескочи кобила си завързаха
и кискаха се в щурата игра…
По поляни, по дъбрави шетаха,
надничаха във своите души…
Дъжд игриво на чилик подметнаха…
И килнаха дъгата – да виси…
Шантав свят на щури настроения,
рисувани по живото небе…
Пъстро, многоцветно отражение
на земното човешко битие…
Само дето долу, тук, след схватките
все още не рисуваме дъги…
Псуваме на облака забрадката
и стреляме по слънцето стрели…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
