5 ago 2020, 7:58

Нетрайни мигове

715 3 3

 

Всеки миг е нетраен, но има много запомнящи се мигове...

И те сноват равномерно и не спират... Тъкат вечност...

Хуквам през времето – и назад, и напред... по ръба...

въпреки различните страхове... съмнения... пречки...

 

***

... Когато слънцето се люби със вълните,

поглъща ги със болка и обричане...

и ласките на вятъра са тъй необуздани...

Както когато съм изгубена в ръцете ти...

 

***

Внезапно заваля дъжд.

Значи си получил писмото ми.

Всяка капка е отговор.

 

***

Да започнем отначало... Няма как.

Вече сме стигнали донякъде.

Натрупало се е разочарование.

И ще трябва нещо повече от начало.

 

                                    © Павлина Петрова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиви бисерчета, а това с дъжда най-много ми хареса!
  • Това за дъжда ме срази, омекнах направо. Сигурно от моментното ми състояние, но браво!🙂
  • Фрагменти от живота към любовта...
    Но болката от незарасла рана плава между чувствата и реалността.
    Харесва ми!
    Поздравления, Павлина!🌹

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...