Aug 5, 2020, 7:58 AM

Нетрайни мигове

  Poetry » Love, Other
708 3 3

 

Всеки миг е нетраен, но има много запомнящи се мигове...

И те сноват равномерно и не спират... Тъкат вечност...

Хуквам през времето – и назад, и напред... по ръба...

въпреки различните страхове... съмнения... пречки...

 

***

... Когато слънцето се люби със вълните,

поглъща ги със болка и обричане...

и ласките на вятъра са тъй необуздани...

Както когато съм изгубена в ръцете ти...

 

***

Внезапно заваля дъжд.

Значи си получил писмото ми.

Всяка капка е отговор.

 

***

Да започнем отначало... Няма как.

Вече сме стигнали донякъде.

Натрупало се е разочарование.

И ще трябва нещо повече от начало.

 

                                    © Павлина Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиви бисерчета, а това с дъжда най-много ми хареса!
  • Това за дъжда ме срази, омекнах направо. Сигурно от моментното ми състояние, но браво!🙂
  • Фрагменти от живота към любовта...
    Но болката от незарасла рана плава между чувствата и реалността.
    Харесва ми!
    Поздравления, Павлина!🌹

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...