Всеки миг е нетраен, но има много запомнящи се мигове...
И те сноват равномерно и не спират... Тъкат вечност...
Хуквам през времето – и назад, и напред... по ръба...
въпреки различните страхове... съмнения... пречки...
***
... Когато слънцето се люби със вълните,
поглъща ги със болка и обричане...
и ласките на вятъра са тъй необуздани...
Както когато съм изгубена в ръцете ти...
***
Внезапно заваля дъжд.
Значи си получил писмото ми.
Всяка капка е отговор.
***
Да започнем отначало... Няма как.
Вече сме стигнали донякъде.
Натрупало се е разочарование.
И ще трябва нещо повече от начало.
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова All rights reserved.