5.08.2020 г., 7:58

Нетрайни мигове

710 3 3

 

Всеки миг е нетраен, но има много запомнящи се мигове...

И те сноват равномерно и не спират... Тъкат вечност...

Хуквам през времето – и назад, и напред... по ръба...

въпреки различните страхове... съмнения... пречки...

 

***

... Когато слънцето се люби със вълните,

поглъща ги със болка и обричане...

и ласките на вятъра са тъй необуздани...

Както когато съм изгубена в ръцете ти...

 

***

Внезапно заваля дъжд.

Значи си получил писмото ми.

Всяка капка е отговор.

 

***

Да започнем отначало... Няма как.

Вече сме стигнали донякъде.

Натрупало се е разочарование.

И ще трябва нещо повече от начало.

 

                                    © Павлина Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиви бисерчета, а това с дъжда най-много ми хареса!
  • Това за дъжда ме срази, омекнах направо. Сигурно от моментното ми състояние, но браво!🙂
  • Фрагменти от живота към любовта...
    Но болката от незарасла рана плава между чувствата и реалността.
    Харесва ми!
    Поздравления, Павлина!🌹

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...