Нетрайни мигове

5.08.2020 г., 7:58 ч.

Поезия » Любовна, Друга

439 3 3

Всеки миг е нетраен, но има много запомнящи се мигове...

И те сноват равномерно и не спират... Тъкат вечност...

Хуквам през времето – и назад, и напред... по ръба...

въпреки различните страхове... съмнения... пречки...

***

... Когато слънцето се люби със вълните,

поглъща ги със болка и обричане...

и ласките на вятъра са тъй необуздани...

Както когато съм изгубена в ръцете ти...

***

Внезапно заваля дъжд.

Значи си получил писмото ми.

Всяка капка е отговор.

***

Да започнем отначало... Няма как.

Вече сме стигнали донякъде.

Натрупало се е разочарование.

И ще трябва нещо повече от начало.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

veesii70 (Веселка Стойнева)

2020-08-05T13:36:12+03:00

Красиви бисерчета, а това с дъжда най-много ми хареса!
Иринакис (Ирина Колева)

2020-08-05T11:35:04+03:00

Това за дъжда ме срази, омекнах направо. Сигурно от моментното ми състояние, но браво!🙂
Ranrozar (Стойчо Станев)

2020-08-05T08:41:15+03:00

Фрагменти от живота към любовта...
Но болката от незарасла рана плава между чувствата и реалността.
Харесва ми!
Поздравления, Павлина!🌹