21 dic 2010, 14:25

Неугасващ пламък

941 0 1

Да обичаш е престъпление,
в затвор намирам се сега,
любовта ни угасна като осветление,
в такава тъмнина не съм се губел до сега.

Този извод направих си,
след като всичко приключи между нас,
но мога ли да се виня, простих си,
за това, че силно те обичах аз.

А знаеш ли, че вътре в мен си още ти,
единствената светлина, малко пламъче гори,
едно докосване, за да го разпалиш ти,
но знам, че няма да се появиш дори.

Навсякъде разпръснати частички,
които аз така и не успях да събера,
от името ти всички буквички,
попълват всичко, което не исках да изгубя.
                                                                                                                  • InFiNiTeE •                                                                                                                  

(Така или иначе тя остана в миналото, а значеше толкова за мен. Когато боли, в един момент ние гледаме на любовта като на наш враг. Това всъщност е грешка, защото ако погледнем от реална гледна точка света... хората не могат без любов. Понякога се разочароваме, когато не ни се отговаря на чувствата, но това значи, че този човек не е нашето щастие. Тогава продължаваме напред и вярваме, че ще я намерим. Чакаме подходящия човек.)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Рогачев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...