21.12.2010 г., 14:25 ч.

Неугасващ пламък 

  Поезия » Любовна
694 0 1

Да обичаш е престъпление,
в затвор намирам се сега,
любовта ни угасна като осветление,
в такава тъмнина не съм се губел до сега.

Този извод направих си,
след като всичко приключи между нас,
но мога ли да се виня, простих си,
за това, че силно те обичах аз.

А знаеш ли, че вътре в мен си още ти,
единствената светлина, малко пламъче гори,
едно докосване, за да го разпалиш ти,
но знам, че няма да се появиш дори.

Навсякъде разпръснати частички,
които аз така и не успях да събера,
от името ти всички буквички,
попълват всичко, което не исках да изгубя.
                                                                                                                  • InFiNiTeE •                                                                                                                  

(Така или иначе тя остана в миналото, а значеше толкова за мен. Когато боли, в един момент ние гледаме на любовта като на наш враг. Това всъщност е грешка, защото ако погледнем от реална гледна точка света... хората не могат без любов. Понякога се разочароваме, когато не ни се отговаря на чувствата, но това значи, че този човек не е нашето щастие. Тогава продължаваме напред и вярваме, че ще я намерим. Чакаме подходящия човек.)

© Георги Рогачев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??