21 дек. 2010 г., 14:25

Неугасващ пламък

943 0 1

Да обичаш е престъпление,
в затвор намирам се сега,
любовта ни угасна като осветление,
в такава тъмнина не съм се губел до сега.

Този извод направих си,
след като всичко приключи между нас,
но мога ли да се виня, простих си,
за това, че силно те обичах аз.

А знаеш ли, че вътре в мен си още ти,
единствената светлина, малко пламъче гори,
едно докосване, за да го разпалиш ти,
но знам, че няма да се появиш дори.

Навсякъде разпръснати частички,
които аз така и не успях да събера,
от името ти всички буквички,
попълват всичко, което не исках да изгубя.
                                                                                                                  • InFiNiTeE •                                                                                                                  

(Така или иначе тя остана в миналото, а значеше толкова за мен. Когато боли, в един момент ние гледаме на любовта като на наш враг. Това всъщност е грешка, защото ако погледнем от реална гледна точка света... хората не могат без любов. Понякога се разочароваме, когато не ни се отговаря на чувствата, но това значи, че този човек не е нашето щастие. Тогава продължаваме напред и вярваме, че ще я намерим. Чакаме подходящия човек.)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Рогачев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...