Времето ни изхвърля
като риби на сухо
или корабчета,
зависи
какво можем да дишаме.
Пътниците ще слязат,
морето ще ни напусне.
Като форма
не сме нищо повече от бутилки.
Платната ще се набръчкат
и вятърът ще ги свие,
самички ще бъдем
в почернялата суша.
Сияние в мрака, сияние на вестител.
Вече не искам да бъда послушна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоана Todos los derechos reservados
Не знам какво щях да правя, ако нямаше къде да пиша... Представям си, че този свят е бутилчица и пренася думите ни, за който си ги намери...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
