Времето ни изхвърля
като риби на сухо
или корабчета,
зависи
какво можем да дишаме.
Пътниците ще слязат,
морето ще ни напусне.
Като форма
не сме нищо повече от бутилки.
Платната ще се набръчкат
и вятърът ще ги свие,
самички ще бъдем
в почернялата суша.
Сияние в мрака, сияние на вестител.
Вече не искам да бъда послушна.
© Йоана All rights reserved.
Не знам какво щях да правя, ако нямаше къде да пиша... Представям си, че този свят е бутилчица и пренася думите ни, за който си ги намери...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
