Времето ни изхвърля
като риби на сухо
или корабчета,
зависи
какво можем да дишаме.
Пътниците ще слязат,
морето ще ни напусне.
Като форма
не сме нищо повече от бутилки.
Платната ще се набръчкат
и вятърът ще ги свие,
самички ще бъдем
в почернялата суша.
Сияние в мрака, сияние на вестител.
Вече не искам да бъда послушна.
© Йоана All rights reserved.
Не знам какво щях да правя, ако нямаше къде да пиша... Представям си, че този свят е бутилчица и пренася думите ни, за който си ги намери...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
