Неуки

Поезия » Свободен стих

847 1 6

Времето ни изхвърля

като риби на сухо

или корабчета,

зависи

какво можем да дишаме.
Пътниците ще слязат,

морето ще ни напусне.

Като форма

не сме нищо повече от бутилки.

Платната ще се набръчкат

и вятърът ще ги свие,

самички ще бъдем

в почернялата суша.

Сияние в мрака, сияние на вестител.

Вече не искам да бъда послушна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

limeruna (Йоана)

Винаги е удачно да сме мореплаватели сред мислите си

2016-11-05T00:58:42+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Истински робинзоновци.Само че той е чакал спасител,а ние вестител.
Дали правилно разбрах?Опитвам се като теб да счупя клишетата.Може би неудачно.

2016-11-04T22:01:46+02:00
limeruna (Йоана)

Привет, парченца светлина Не знам какво щях да правя, ако нямаше къде да пиша... Представям си, че този свят е бутилчица и пренася думите ни, за който си ги намери...

Мисана,

Макар да е мрачно, цитираното стихотворение много ми хареса...

Гаврил,

Забелязвам, че усещаш, когато съм в силата си

Веси,

Май се намират и такива образи

Благодаря ви за споделените думи!

2016-11-04T21:04:39+02:00
Веси_Еси (Еси)

А има ли изобщо желаещи да бъдат послушни?
Шегата на страна, харесах!

2016-11-04T15:35:01+02:00
Burns

Интересно е, в твой стил

2016-11-04T14:54:30+02:00