limeruna (Йоана)
564 3371
4.11.2016 г., 14:08 ч.

Неуки 

  Поезия » Свободен стих
514 1 6

 

Времето ни изхвърля

като риби на сухо

или корабчета,

зависи

какво можем да дишаме.
Пътниците ще слязат,

морето ще ни напусне.

Като форма

не сме нищо повече от бутилки.

Платната ще се набръчкат

и вятърът ще ги свие,

самички ще бъдем

в почернялата суша.

Сияние в мрака, сияние на вестител.

Вече не искам да бъда послушна.

 

 

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Винаги е удачно да сме мореплаватели сред мислите си
  • Истински робинзоновци.Само че той е чакал спасител,а ние вестител.
    Дали правилно разбрах?Опитвам се като теб да счупя клишетата.Може би неудачно.
  • Привет, парченца светлина Не знам какво щях да правя, ако нямаше къде да пиша... Представям си, че този свят е бутилчица и пренася думите ни, за който си ги намери...


    Мисана,

    Макар да е мрачно, цитираното стихотворение много ми хареса...


    Гаврил,

    Забелязвам, че усещаш, когато съм в силата си

    Веси,

    Май се намират и такива образи

    Благодаря ви за споделените думи!
  • А има ли изобщо желаещи да бъдат послушни?
    Шегата на страна, харесах!
  • Интересно е, в твой стил
  • Изхвърлени от морето - като риби, или като корабчета /т.е. като ненужни играчки/.
    "Като форма не сме нищо повече от бутилки.
    Платната ще се набръчкат и вятърът ще ги свие,
    самички ще бъдем в почернялата суша."
    Чудесно стихотворение, Йоана! Слагам го в Любими. Припомни ми едно позабравено стихотворение на мой стар приятел и поет:

    "Остави го животът с дъх на тъмна кожа
    и вкус на вино от крайбрежна кръчма.
    Тъй както приливът оставя обречените риби
    ...И празната бутилка в пясъка е неговото завещание.
    Мълчи между морето и пръстта -
    трагичното е винаги гранична точка!"
Предложения
: ??:??