12 sept 2008, 22:23

Неусетно

1.2K 0 3

Неусетно

 

И нейде там, в сърцето ми,

разрих жаравата и те открих.

И нейде там, в душата ми,

отворих портата и те намерих.

Ти блесна с нова светлина.

Видях те в друга, по-различна красота.

Ръцете ти, душата ти, самият ти

сега сте в моите мечти.

Бляновете биват неразказани

от страх да не бъдат те погазени.

А сърцето ми нехае

от какво душата се нуждае.

И все към тебе то блуждае.

Жадува то да те омае.

Надеждата, нечакана, така се появи.

И каза на всичко да мълчи.

Обхвана тя мойто същество.

В момента тя е мойто божество.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...