12 sept 2008, 22:23

Неусетно

1.2K 0 3

Неусетно

 

И нейде там, в сърцето ми,

разрих жаравата и те открих.

И нейде там, в душата ми,

отворих портата и те намерих.

Ти блесна с нова светлина.

Видях те в друга, по-различна красота.

Ръцете ти, душата ти, самият ти

сега сте в моите мечти.

Бляновете биват неразказани

от страх да не бъдат те погазени.

А сърцето ми нехае

от какво душата се нуждае.

И все към тебе то блуждае.

Жадува то да те омае.

Надеждата, нечакана, така се появи.

И каза на всичко да мълчи.

Обхвана тя мойто същество.

В момента тя е мойто божество.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...