Неусетно
Неусетно
И нейде там, в сърцето ми,
разрих жаравата и те открих.
И нейде там, в душата ми,
отворих портата и те намерих.
Ти блесна с нова светлина.
Видях те в друга, по-различна красота.
Ръцете ти, душата ти, самият ти
сега сте в моите мечти.
Бляновете биват неразказани
от страх да не бъдат те погазени.
А сърцето ми нехае
от какво душата се нуждае.
И все към тебе то блуждае.
Жадува то да те омае.
Надеждата, нечакана, така се появи.
И каза на всичко да мълчи.
Обхвана тя мойто същество.
В момента тя е мойто божество.© Галина Иванова All rights reserved.
