18 jul 2020, 4:40

Неведомите пътища са боси

  Poesía
828 9 8

Следите скрих,

но ме намери.

Луна́!

в петли́цата на нощ се но́си

като небесна

бутониера,

с мънисто от Венера златокоса.

Обувки колко?!

Честно! – скъ́са...

... Не искаш жартиери и въпроси.

В куража ти

се влюбих, в хъ́са!

Неведоми са пътищата боси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Значи и без коментари се разбираме, Жени. Това е хубавото на думите Благодаря!
  • толкова много думи има между редовете... много близо до мен е този стих, Краси
  • Радвам се, че е оставила следа Луната. Реална е тази мисъл, Вили. Пантофките за танци- хареса ми асоциацията, Мариана. Иржи, не ми действа добре и на мен, затова все й налитам... в стихове Благодаря ви за отношението!
  • Хубаво и въздействащо!
  • Небесна еротика намирам тук...
    Мълчанието ми отрони въпроси.
    Поседни до мен-жадуван звук!
    Събуди желанията ни звездоносни...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...