19 jul 2014, 11:01  

Невероятна приказка

  Poesía » Otra
480 0 3

Невероятна приказка

 

Когато всички си заминаха,

домът ми стана

толкова широк

 

и толкова свободен,

 

че се учуди времето

къде да спре.

 

Минутите се затъркаляха

                                 по пода.

 

Тогава то дойде.

Детето.

 

Събра минутите като небесни

                                 перли -

на дъното на кофичка

за пясък!

 

Смехът му светъл

преобърна къщата.

 

А времето пробуди се във ъгъла

като задрямал рижав котарак!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...