Невероятна приказка
Когато всички си заминаха,
домът ми стана
толкова широк
и толкова свободен,
че се учуди времето
къде да спре.
Минутите се затъркаляха
по пода.
Тогава то дойде.
Детето.
Събра минутите като небесни
перли -
на дъното на кофичка
за пясък!
Смехът му светъл
преобърна къщата.
А времето пробуди се във ъгъла
като задрямал рижав котарак!
© Миглена Георгиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
