19.07.2014 г., 11:01  

Невероятна приказка

481 0 3

Невероятна приказка

 

Когато всички си заминаха,

домът ми стана

толкова широк

 

и толкова свободен,

 

че се учуди времето

къде да спре.

 

Минутите се затъркаляха

                                 по пода.

 

Тогава то дойде.

Детето.

 

Събра минутите като небесни

                                 перли -

на дъното на кофичка

за пясък!

 

Смехът му светъл

преобърна къщата.

 

А времето пробуди се във ъгъла

като задрямал рижав котарак!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...