Невеселост отвсякъде се смее,
студ странен пред очите ми надвисва.
А светът очаква да запролетее,
не отговорени въпроси се разлистват.
Защо неразпозната красотата,
неутрализира се с нелепи думи.
Симпатии печели грозотата,
танцуваща на воля в зали шумни.
Защо днес истината се смълчава
похулена, с пришити обвинения.
Защо лъжата продължава,
да се приема без уместно подозрение.
Въпросите завършват със въпроси,
разровили до корен тишината.
Красивото в сърцето си ще нося,
гласът на Истината и на свободата.
© Мария Todos los derechos reservados