8 feb 2017, 10:22  

Невидим приятел

  Poesía
1.4K 4 5

Вдъхновено от благодарността на една жена в инвалидна количка за финансовата помощ от виртуални непознати 

 

Като полъха на вятър, 

като аромат на цвете, 

ти невидим си приятел, 

усещам как прегръщаш ме

с ръцете! 

 

Не зная аз, ти кой си 

и не те познавам, 

но явно те вълнуват съдбите - хорски... 

и въпроси, други, си задавам :

 

може би си имал съдба подобна

или познаваш някой, като мен? 

А може участта ми, да те трогна, 

усещам - с добрина си зареден?! 

 

Не всички безкористно помагат 

или ръка подават, просто ей така, 

но непознати щом помощта си ми предлагат - 

аз вярвам, че ще си стъпя на крака! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Pepi Petrova Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

20 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Добре изложено, последователно и трогателно.
  • Благодаря, Боби! Трогната съм от вниманието и начинът, по който ти е въздействало стихотворението!
  • Прекрасно е Пери, разплака ме. Колко малко му трябва понякога на човек да усети , че не е сам на този свят, да почувства обич, приятелство. Поздравления от мен.
  • Благодаря!
  • Прекрасно.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...