PepiPetrova (Pepi Petrova)
186 4698
8.02.2017 г., 10:22 ч.  

Невидим приятел 

  Поезия
1050 4 5

Вдъхновено от благодарността на една жена в инвалидна количка за финансовата помощ от виртуални непознати 

 

Като полъха на вятър, 

като аромат на цвете, 

ти невидим си приятел, 

усещам как прегръщаш ме

с ръцете! 

 

Не зная аз, ти кой си 

и не те познавам, 

но явно те вълнуват съдбите - хорски... 

и въпроси, други, си задавам :

 

може би си имал съдба подобна

или познаваш някой, като мен? 

А може участта ми, да те трогна, 

усещам - с добрина си зареден?! 

 

Не всички безкористно помагат 

или ръка подават, просто ей така, 

но непознати щом помощта си ми предлагат - 

аз вярвам, че ще си стъпя на крака! 

 

© Pepi Petrova Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Кюлче Приятелство »

20 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре изложено, последователно и трогателно.
  • Благодаря, Боби! Трогната съм от вниманието и начинът, по който ти е въздействало стихотворението!
  • Прекрасно е Пери, разплака ме. Колко малко му трябва понякога на човек да усети , че не е сам на този свят, да почувства обич, приятелство. Поздравления от мен.
  • Благодаря!
  • Прекрасно.
Предложения
: ??:??