Feb 8, 2017, 10:22 AM  

Невидим приятел

  Poetry
1.4K 4 5

Вдъхновено от благодарността на една жена в инвалидна количка за финансовата помощ от виртуални непознати 

 

Като полъха на вятър, 

като аромат на цвете, 

ти невидим си приятел, 

усещам как прегръщаш ме

с ръцете! 

 

Не зная аз, ти кой си 

и не те познавам, 

но явно те вълнуват съдбите - хорски... 

и въпроси, други, си задавам :

 

може би си имал съдба подобна

или познаваш някой, като мен? 

А може участта ми, да те трогна, 

усещам - с добрина си зареден?! 

 

Не всички безкористно помагат 

или ръка подават, просто ей така, 

но непознати щом помощта си ми предлагат - 

аз вярвам, че ще си стъпя на крака! 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Pepi Petrova All rights reserved.

The work is a contestant:

20 place

Comments

Comments

  • Добре изложено, последователно и трогателно.
  • Благодаря, Боби! Трогната съм от вниманието и начинът, по който ти е въздействало стихотворението!
  • Прекрасно е Пери, разплака ме. Колко малко му трябва понякога на човек да усети , че не е сам на този свят, да почувства обич, приятелство. Поздравления от мен.
  • Благодаря!
  • Прекрасно.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...