Невидим приятел
Вдъхновено от благодарността на една жена в инвалидна количка за финансовата помощ от виртуални непознати
Като полъха на вятър,
като аромат на цвете,
ти невидим си приятел,
усещам как прегръщаш ме
с ръцете!
Не зная аз, ти кой си
и не те познавам,
но явно те вълнуват съдбите - хорски...
и въпроси, други, си задавам :
може би си имал съдба подобна
или познаваш някой, като мен?
А може участта ми, да те трогна,
усещам - с добрина си зареден?!
Не всички безкористно помагат
или ръка подават, просто ей така,
но непознати щом помощта си ми предлагат -
аз вярвам, че ще си стъпя на крака!
© Pepi Petrova All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Добре изложено, последователно и трогателно.
-
Благодаря, Боби! Трогната съм от вниманието и начинът, по който ти е въздействало стихотворението!
-
Прекрасно е Пери, разплака ме. Колко малко му трябва понякога на човек да усети , че не е сам на този свят, да почувства обич, приятелство. Поздравления от мен.
-
Благодаря!
-
Прекрасно.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
