Невидима до мене беше
Невидима до мене беше.
Усетих те и те познах.
Плахо ръката ми държеше
и обич в очите ти видях.
Потънахме в нощната забрава,
за да търсим лунна светлина.
Тя телата ни в сребро окъпа,
изгрявайки със нежността.
Открих, че като нея си добра,
погалих те със мисъл своя.
За мене се усмихна ти сега,
продължи да светиш, мила моя.
Невидима до мене беше.
Нощта тъжна утрото посреща.
От щастието само ни делеше
една целувка най-гореща.
Усетих те и те познах.
Плахо ръката ми държеше
и обич в очите ти видях.
Потънахме в нощната забрава,
за да търсим лунна светлина.
Тя телата ни в сребро окъпа,
изгрявайки със нежността.
Открих, че като нея си добра,
погалих те със мисъл своя.
За мене се усмихна ти сега,
продължи да светиш, мила моя.
Невидима до мене беше.
Нощта тъжна утрото посреща.
От щастието само ни делеше
една целувка най-гореща.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Васил Георгиев Todos los derechos reservados
