Невидима до мене беше
Невидима до мене беше.
Усетих те и те познах.
Плахо ръката ми държеше
и обич в очите ти видях.
Потънахме в нощната забрава,
за да търсим лунна светлина.
Тя телата ни в сребро окъпа,
изгрявайки със нежността.
Открих, че като нея си добра,
погалих те със мисъл своя.
За мене се усмихна ти сега,
продължи да светиш, мила моя.
Невидима до мене беше.
Нощта тъжна утрото посреща.
От щастието само ни делеше
една целувка най-гореща.
Усетих те и те познах.
Плахо ръката ми държеше
и обич в очите ти видях.
Потънахме в нощната забрава,
за да търсим лунна светлина.
Тя телата ни в сребро окъпа,
изгрявайки със нежността.
Открих, че като нея си добра,
погалих те със мисъл своя.
За мене се усмихна ти сега,
продължи да светиш, мила моя.
Невидима до мене беше.
Нощта тъжна утрото посреща.
От щастието само ни делеше
една целувка най-гореща.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Георгиев Все права защищены
