Победител (Васил Георгиев) Победител (Васил Георгиев)
1 356
Feb 26, 2008, 6:41 PM

Невидима до мене беше

  Poetry » Love
668 0 10
Невидима до мене беше.
Усетих те и те познах.
Плахо ръката ми държеше
и обич в очите ти видях.

Потънахме в нощната забрава,
за да търсим лунна светлина.
Тя телата ни в сребро окъпа,
изгрявайки със нежността.

Открих, че като нея си добра,
погалих те със мисъл своя.
За мене се усмихна ти сега,
продължи да светиш, мила моя.

Невидима до мене беше.
Нощта тъжна утрото посреща.
От щастието само ни делеше
една целувка най-гореща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0