Победител (Васил Георгиев) Победител (Васил Георгиев)
1 356
Feb 26, 2008, 6:41 PM

Невидима до мене беше

  Poetry » Love
669 0 10
Невидима до мене беше.
Усетих те и те познах.
Плахо ръката ми държеше
и обич в очите ти видях.

Потънахме в нощната забрава,
за да търсим лунна светлина.
Тя телата ни в сребро окъпа,
изгрявайки със нежността.

Открих, че като нея си добра,
погалих те със мисъл своя.
За мене се усмихна ти сега,
продължи да светиш, мила моя.

Невидима до мене беше.
Нощта тъжна утрото посреща.
От щастието само ни делеше
една целувка най-гореща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0