djudjii (Жанет Велкова)
184 9972
18 sept 2011, 0:32

Невидима фея 

  Poesía » Otra
1570 0 41

Закрещи ли без глас самотата,

а смехът си отива на пръсти,

впие ли сиви очи тишината

и като облак дъждовен се мръщи,

 

аз ще дойда при теб за утеха,

ще ти нося надежда във скута.

Може само в искрица да светя

или в звук да съм, в кратка минута.

 

Но ще шаря с невидима четка

всички тъжни безцветни утра.

Ще поставя светулка да трепка

във трапчинките твои едва.

 

А глава щом изправиш пак горда,

преродена зазрее мечтата,

щом запее със звънки акорди

в светлосиньо отново душата,

 

ще си ида усмихната вече,

твойта мъничка тайнствена фея.

С мен ще взема тъгата далече,

ще даря ти за спомен копнежа.

© Жанет Велкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??