djudjii (Жанет Велкова)
184 9945
18.09.2011 г., 0:32 ч.

Невидима фея 

  Поезия » Друга
1650 0 41

Закрещи ли без глас самотата,

а смехът си отива на пръсти,

впие ли сиви очи тишината

и като облак дъждовен се мръщи,

 

аз ще дойда при теб за утеха,

ще ти нося надежда във скута.

Може само в искрица да светя

или в звук да съм, в кратка минута.

 

Но ще шаря с невидима четка

всички тъжни безцветни утра.

Ще поставя светулка да трепка

във трапчинките твои едва.

 

А глава щом изправиш пак горда,

преродена зазрее мечтата,

щом запее със звънки акорди

в светлосиньо отново душата,

 

ще си ида усмихната вече,

твойта мъничка тайнствена фея.

С мен ще взема тъгата далече,

ще даря ти за спомен копнежа.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??