Закрещи ли без глас самотата,
а смехът си отива на пръсти,
впие ли сиви очи тишината
и като облак дъждовен се мръщи,
аз ще дойда при теб за утеха,
ще ти нося надежда във скута.
Може само в искрица да светя
или в звук да съм, в кратка минута.
Но ще шаря с невидима четка
всички тъжни безцветни утра.
Ще поставя светулка да трепка
във трапчинките твои едва. ...