Sep 18, 2011, 12:32 AM

Невидима фея 

  Poetry » Other
1564 0 41

Закрещи ли без глас самотата,

а смехът си отива на пръсти,

впие ли сиви очи тишината

и като облак дъждовен се мръщи,

 

аз ще дойда при теб за утеха,

ще ти нося надежда във скута.

Може само в искрица да светя

или в звук да съм, в кратка минута.

 

Но ще шаря с невидима четка

всички тъжни безцветни утра.

Ще поставя светулка да трепка

във трапчинките твои едва.

 

А глава щом изправиш пак горда,

преродена зазрее мечтата,

щом запее със звънки акорди

в светлосиньо отново душата,

 

ще си ида усмихната вече,

твойта мъничка тайнствена фея.

С мен ще взема тъгата далече,

ще даря ти за спомен копнежа.

© Жанет Велкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??