Невидима фея
Закрещи ли без глас самотата,
а смехът си отива на пръсти,
впие ли сиви очи тишината
и като облак дъждовен се мръщи,
аз ще дойда при теб за утеха,
ще ти нося надежда във скута.
Може само в искрица да светя
или в звук да съм, в кратка минута.
Но ще шаря с невидима четка
всички тъжни безцветни утра.
Ще поставя светулка да трепка
във трапчинките твои едва.
А глава щом изправиш пак горда,
преродена зазрее мечтата,
щом запее със звънки акорди
в светлосиньо отново душата,
ще си ида усмихната вече,
твойта мъничка тайнствена фея.
С мен ще взема тъгата далече,
ще даря ти за спомен копнежа.
© Жанет Велкова All rights reserved.
