Vessymark (Весела Маркова)
130 270
13 ago 2017, 2:24

Невидимо 

  Poesía » De amor
432 3 5

НЕВИДИМО

 

Ти само намери ме там където 

Не се очаква нивга да се появя

Спусни се по следите на сърцето

В секундата преди да се стопя

В прашинка лека и безцветна

Погълната от вятърна вълна

Прашинката, която ще засвети 

Само на вълшебна светлина

И ако в твоите очи проблясна

В един върховно кратък миг

А ти успял си да не мигнеш

Светлината ми да проследиш

Да тръгнеш по невидима пътека

Да следваш ти прашинката в нощта

И в тъмнината непрогледна 

Да вярваш сляпо в любовта

Любовта явила ти се като призрак 

Без ясен силует и форма

Която дала ти е своя пламък

Да те топли и рисува ти следа

Повярваш ли за миг, че съществувам

И че ще ме докоснеш някой ден

Че в ръцете ти аз само ще съм жива

И За мене ти ще си роден

Тогава във прашинката нищожна 

Отново ще се зароди сърце

Чисто ново, непопарено

Гототово да обича и даде...

Аз вярвам сляпо, че те има

Но не съм докоснала плътта ти

Край мен невидимо премина

Долавям мириса и аромата ти

Съзнанието ми нежно те рисува

Опитвам вече да те различа

Знам твоят път край моя плува

И трепетно очаквам да се засекат.

 

© Весела Маркова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??